утренни четения в "читалище "

  26-ти Март 2009 г.
"Шримад Бхагаватам" (песен 1, глава 5, стих 33.)

О, добра душа, нима това, което е причинило болестта не я лекува, ако се употреби като лекарство?

коментар : Опитният лекар предписва на пациентите си определен вид диета. Например млечните произведения понякога предизвикават стомашно разтройство, но същото мляко под формата на извара, смесена с определени лекарствени вещества, премахва неразположението. По подобен начин материалните дейности сами по себе си не са достатъчни, за да облекчат трите вида страдания в материалното битие. Те трябва да се одухотворят, както поставеното в огъня желязо се нажежава до червено и то само започва да действа като огън. Материалната представа за нещата веднага се променя, когато ги ползваме в служене на Бога. Това е тайната на успеха по пътя на духовното развитие. Не трябва нито да се опитваме да господстваме над материалната природа, нито да се отричаме от материалните неща. Най-добрият начин да извлечем най-голяма полза от една неизгодна сделка, е да исползваме всичко в служене на върховното духовно същество. Всичко е еманация на Върховния Дух. Чрез непроницаемото си могъщество той може да превръща духа в материя и материята в дух. Затова едно т.нар. материално нещо по висшата воля на Бога веднага може да се превърне в духовна сила. Необходимото условие за такава промяна е така наречената "материя" да се използва в служене на духа. Това е средство, с което можем да се излекуваме от материалната си болест и да се издигнем до духовното равнище, където няма нито страдания, нито скръб, нито страх. Когато използваме всичко в служене на Бога, ще осъзнем, че не съществува нищо друго освен Върховният Брахман. Ще разберем ведическата мантра, която гласи, че всичко е Брахман.

  24-ти Февруари 2009 г.
Размишления върху съществуването на бога и разликата между човешката душа и тялото - Рене Декарт.

До господа декана и докторите на светия факултет по теология в Париж.
Господа,
Основанието, което ме кара да ви предоставя това съчинение, е тъй правилно, че когато узнаете намерението ми, вие, уверен съм в това сами ще имате също такова основание да го вземете под свое покровителство. Така че най-доброто, за да ви убедя по някакъв начин в достойнтвото му, е да ви разкажа накратко какви цели преследвам с него.
Винаги съм смятал, че тези два въпроса - за бога и за душата – са най-важните измежду онези, които трябва да се докажат по-скоро с доводите на философията, откокото на теологията. Защото, макар за нас, вярващите, да е достатъчно да вярваме, че бог съществува и че човешката душа съвсем не умира заедно с тялото, без съмнение изглежда невъзможно да убедим някога невярващите в правотата на която и да било религия, нито дори в каквато и да е морална добродетел, ако първоначално не им докажем тези две неща чрез естествения разум. А понеже в тоя живот често се предлагат по-големи награди на пороците, отколкото на добродетелите, малцина биха предпочели правдата пред ползата, ако не се сдържаха нито от страха пред бога, нито от очакването на един друг живот. И макар да е абсолютно вярно, че трябва да вярваме в съществуването на бога, понеже така учи Светото писание, а от друга страна, трябва да вярваме в Светото писание, понеже идва от бога (защото вярата е дар божи и затова същият оня, който дарява милостта си, за да ни накара да повярваме в останалите неща вярваме, че самият той съществува), все пак ние не бихме могли да заявим това на невярващите, които биха могли да си помислят, че по такъв начин сме изпаднали в грешката, наречена от логиците „кръг“.

И наистина аз взех пред вид, че вие господа, заедно с всички други теолози не само твърдите, че съществуването на бога може да се докаже чрез естествения разум, но също така, че от Светото писание може да се направи изводът, че познанието за бога е много по-ясно от познанието, което имаме за много сътворени неща, и че в същност до него се стига толкова лесно, че онези, които не го притежават, сами са си виновни.

от Рене Декарт
за тъпанчета, вдясно

---

  25-ти Януари 2009 г.
"Шримад Бхагаватам" (песен 1, глава 4, стих 10.)

Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, святите личности смятат за място за поклонение на гарги. Съвършенните личности пребивават в трансцедеталната обител и затова не намират в тях никакво удоволствие.

коментар : Гаргите и лебедите не се събират заедно, защото имат съвсем различни наклонности. Вършителите на плодоносни дейности се намират в проявлението на страстта и приличат на гаргите, съвършените святи личности могат да бъдат сравнени с лебедите. Гаргите обичат да се ровят по бунищата, досущ като погълнатите от страстта, които намират удоволсвие във виното, жените и местата където е достъпно най-грубото сетивно наслъждение. Лебедите не намират никакво удоволствие в местата, където се събират гаргите, за да провеждат "съвещанията" си. Лебедите можем да открием сред красивата природа в кристалните води на езерата, покрити с разноцветни лотоси. Това е разликата между тези два вида птици.
Природата е дала на различните форми на живот различни наклонности, затова не можем да поставим всички в една и съща категория.
По подобен начин за хората с различна умствена нагласа съществува и различна литература. Популярните произведения, които привличат хората от категорията на гаргите, най-често съдържат гнилите отпадъци на чувствените теми. В общия случай в този вид литература се говори само за грубото тяло и за финия ум. Всичко в нея се описва с много изящен език, препълнен със светски сравнения и метафори. Но тази литература не възхвалява Бога. Всяка такава поезия и проза, независимо на какво е посветена, стои като украса върху мъртво тяло. Духовно извисените личности, които са като лебеди, ненамират в тази мъртва литература никакво удоволствие. Тя може да удоволетвори само духовно мъртвите. Тези произведения изтъкани от проявленията на страстта и невежеството се разпространяват сред хората под най-различни названия, но трудно могат да удоволетвотят духовния стремеж на човешкото същество. Затова духовно извисените личности, подобно на лебедите, неискат да имат с тях нищо общо. Тези хора се наричат "маанаса", защото винаги запазват духовното равнище на доброволното трансцедентално служене, което отдават на Бога. Това напълно изключва удоволетворяването на сетивата на грубото материално тяло и фините спекулативни разсъждения на демоничния материален ум.
Публицистите, учените, светските поети, теоретизиращи философи и политиците, които са изцяло погълнати от това да усъвършенстват материалното наслаждение на сетивата, са като марионетки в ръцете на материалната енергия. Те обичат да се ровят в местата където се изхвърлят ненужните теми. Според Свами Шридхара това е удоволствието на ловците на леки момичета.
На парамахамсите, които са постигнали същността на човешките дейности, се наслаждават на произведенията, които описват славата на Бога.

   13-ти Януари 2009 г.
"Шримад Бхагаватам" (песен 1, глава 4, стих 5.)

Когато Шри Вйасадева, който вървеше след сина си, мина покрай едни красиви млади девойки, които се къпеха голи, те покриха телата си с дрехите си, макар, че самият Вйасадев небеше гол. Но те небяха направили това, когато покрай тях мина синът му. Когато мъдреца  ги помоли да обяснят защо са постъпили така те отговориха, че синът му е пречистен и когато ги гледа не вижда различията между мъжете и жените, Вйасадева ги вижда.

коментар : В "Бхагават-гита" (глава 5, текст 18) се казва, че благодарение на духовното си зрение ученият мъдрец вижда по един и същ начин образования и благороден ("брамана"), кучеядеца ('чандала"), кучето и кравата. Шрила Шукадева Госвами бил достигнал това равнище и затова неправел разлика между мъжете и жените - той виждал всички като живи същества, облечени в различни дрехи. Девойките, които се къпели в реката, можели да разберат какво се крие в ума на един мъж просто като наблюдавали поведението му; по същия начин когато погледнем детето можем да разберем колко невинно е то. Шукадева Госвами бил младеж на шестнайсет години и всички части на тялото му били развити. Той нямал по себе си никакви дрехи, както и девойките. Но той се бил издигнал над половите взаимоотношения и затова изглеждал като невинно дете. Благодарение на необикновенните си способности девойките усетили това  и затова не му обърнали внимание. Но когато от там минал баща му, те бързо се облекли. Тези момичета можели да му бъдат дъщери или внучки, но в присъствието му направили това, което е прието в обществото, защото Шрила Вйасадева заемал позиция на семеен. Един семеен човек трябва да прави разлика между мъжете и жените, инъче не би могъл да бъде семеен. Следователно човек трябва да се опита да  разбере разликата между тялото и душата, без да обръща внимание на пола. Докато вижда тези различия, той нетрябва да опитва да става санйаси (монах), като Шукадева Госвами. Поне теоретично той трябва да е убеден, че живото същество не е нито мъж нито жена. Външната телесна дреха е създадена от материалната природа, за да привлича другия пол и с това да държи хората в мрежата на материалното битие. Освободените души седят над тези различия. Те неправят разлика между живите същества. Те виждат във всички единното духовно начало. Съвършенството в това духовно зрение е освобождението и Шрила Шукадева Госвами го бил постигнал. Шрила Вйасадева също бил постигнал трансцеденталното равнище, но понеже бил семеен, се подчинявал на обществените порядки и не се държал като освободена душа :)

: на А.Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада
докоснете се до негова лекция тук

---