Ума ни е тревожен когато сме задължени някому материално или духовно..
Мирът в ума идва когат започнем да връщаме задълженията си към природата, родителите, учителите си и към Върховния творец.

Изкуство за любов, състрадание и по-висше съзнание.

Какво има отвъд възможностите на интелектуалния ни капацитет..?

Когато изляза от черупката за да потърся семето, не виждам слънце все още.
На широка поляна, някъде в гората, тихо чака моят дом,
а когато открия кой съм ще ви споделя белият му уют.
Виждаш ли се заобиколен от приятели  преди да е изгряло слънцето,
помогни на майката земя да среше косите си, да накваси устни и да вдиша свежест от подредеността на мислите.
Така без да си търсил нарочно спасението, то само идва. Каква любовна среща, случка на две привличащи се добри дела.

...

човекът е линия
верига от умосъстояния
наречия, прилагателни, глаголи
човекът търси място
за още повече багаж
дрехи
привързани към тях тела
той гони себе си с мисъл X, Y, z
нарича всичко туй "съдба"
прожектира имена
и пада от мостове
между местата X, Y, z -
изчислява чувства
строи непоносими времена
за себе си и въжета
в хиляди страни задърпани
все навън
към истинския мираж

Нищо не казваха.
Само се взираха в сочните плодове на бялото спокойствие, което ги бе приютило.

колко много бели дръвчета.

Един филм за:


Човек сънуващ, че се пробужда. Дълго спял в пашкул от мечти и желания. Слънцето на истината прогорило малка дупчица в пашкула, през която влязла светлина. Тя погалила човека и той засънувал как се пробужда. Търси изход . Очите му са закърнели и не вижда светлината на слънцето. Единственото, което успява да разбере е страданието на материалния свят. Дали ще се върне обратно в пашкула на мечтите или ще продължи да търси....?